~Beso del pecado~ : В един момент всичко изглежда добре - била си при най - добрата си приятелка, смели сте се на простотии и сте гледали клипчета на Ъшър... Тръгваш си весела, казваш си, че този ден е минал много добре, замисляш  се дали все пак Ъшър не е толкова лош като певец... Тъкмо на вратата срещаш своя близка приятелка и тя ти изтърсва новина, която те кара да се чувстваш ужасно зле...
Двете сядате  на стълбичките пред блока, облягате се една на друга и си мислите колко гадно е случилото се. Не проумявате защо такива неща се случват на добрите хора, с какво са го заслужили те... Но все пак това е истината, не може да се промени и ти го съзнаваш. 
Не ви се иска да си тръгвате все още, но приятелката ти е имала изморителен ден, а ти не си добра компания в това настроение. Когато се разделяте ти се усмихваш тъжно и 'и казваш:
- Сега трябваше да пиша разказ за един конкурс, ама едва ли ще стане. Темата е "Изкушение", а това, което ще напиша сигурно ще изглежда като погребален разказ, ако има такова нещо! Няма значение, след като го напиша ще ти го покажа. 
Приятелката ти се засмива съвсем лекичко и се съгласява, че трябва да прочете този разказ. После махва с ръка и бавно тръгва към къщи. Ти оставаш още малко на вратата и гледаш към небето. Знаеш, че е банално и изтъркано, но не ти пука, който има проблем да казва. После въздъхваш и си тръгваш. Няма да забравиш тази вечер, но ти се иска да не беше чула всичко това. Дълго ще мислиш за казаното от приятелката ти, но си знаеш, че такива неща стават. 
Това обаче не променя нищо.